автор: LeoBedrosian

Свечерява се. Заникът е пурпурен зад блестящите облаци в Едем. Рояци Крилати бързат да се приберат и тихото шумолене на крилата в ниското слънце прави градината още по-омайна и вълнуваща. Тежките венчелистчета на Гигантската арония се затварят за нощта. Нектарът й попива в дълбоките цветове и закъснели нимфи бързат да се измъкнат от приспаните убежища. Аеол също изглежда по-мътен и приспивно просмуква водицата си по облите златисти камъчета.
Настъпва поредната омайна вечер в Райския дом на Вечните, онези, които не се поблазниха и не оскверниха Безвремието със делата си, нито с помисли и действия примамиха други към дяволии. Отдели се не без съжаление от Вечния извор и заслиза бавно по тясната пътечка към пътя под хълма. Ято смарагдови нимфи пърхаше с готовност до нозете му, но Той ги отпрати с леко, но категорично движение на ръката си. Бе решил да прекара вечерта по неблагопристойно. В ъгъла на Градината до източния край, там дето бе хванат Брилянтният да подава ябълката на тленните имаше малка но спретната страноприемница. Крилатите често се отбиваха, изнурени от дългия път до земята на тленните и пиеха добре ферментирал сок от Гигантска арония. А там сокът бе превъзходен и Той реши тази вечер да си го позволи. Слабост. Не я познаваше. Не беше грях, камо ли смъртен, но си беше определено Слабост. Дали не бе готов да се пенсионира? Вечността го бе уморила до смърт, особено, ако през цялата тази Вечност трябва да си безгрешен! Пфу, може да си позволи чаша арония, по дяво…! Ужас, не биваше да си го и помисля, камо ли да го изрича.

- Боже, къде си се запътил? – Гавраил се носеше плавно и беззвучно на ефирните си крила.

- А, Гавраиле, драго ми е да те видя. Отивам при Ефраим на по чаша Арония. Ще дойдеш ли с мен? – перспективата да сподели вечерта с най-праведния сред Крилатите му се понрави. Щяха да се насладят на омайното питие, може би на две питиета. Ще му се удаде удобен случай и ще поговорят за споделената Вечност.

- С удоволствие Боже. Тъкмо имам да Ти казвам някой неща, важни неща!

Важни ли, омръзнало му е от проблеми, от всякакви светски и божии работи, тази вечер искаше да се весели!