От де у мен такъв късмет-
да срещна „истински” поет!
Да вземе да ме забележи
из гъстите му хули-мрежи,
да вземе да ме прочете
и, въх – да се почувства зле!
И както си се подразбира
да вземе да ме коментира
и да изпише „Ужас” трижди!
О, Музо! Не! Не се обиждам!
Това за мен е чест и слава -
не всекиму акъл се дава!
Защото, ако човек ужасен
ти каже”Ужас” в миг прекрасен,
било то и поет не лош,
поет такъв не струва грош!
Нали човека с човек живее
и за човешка реч копнее.
И днес и утре – тъй ще бъде!
А бъдещето ще отсъди
кое в човешките дела
е важно! Може да греша,
ала природата не бърка.
Макар понякога да хвърка,
на края мъдро повелява:
тоз стих е лих, а онзи - плява!
А този в паметта остава –
завинаги и без забрава!
Не пишем стиховете ние!
Кафето си докато пия,
в душата ми се пише стих!
Да спра – не мога! И не бих,
дори да съм на клада вече!
НЕ СЕ ПРАВИ НА БОГ, човече!
Пиши си там и си мълчи!
И повече – не се пъчи!
За теб и аз съм днес късмет!
Разбра ли ме?
Поет с поет…