автор: afrodita

Срещнали се доброто и злото на една красива поляна.
Отстрани имало красива елхова гора и ручей, който заедно с птичите песни огласял околността. Доброто било цялото в бяла премяна с чудна коса и красиви очи, с чисто, искрено лице. Злото излъчвало черно-сиви нюанси от своята пелена покриваща снажното си тяло, с чорлава коса и изцъклени очи, излъчващи злоба и завист.Доброто поздравило злото. Дори и за миг не се подвоумило да го подмине. Злото с голяма неохота се спряло да приказва с доброто.

- Защо ме поздравяваш-
- Казало злото
- Защото и ти си живо
- Отговорило доброто.
- Но аз съществувам и хората не ме харесват поне повечето от тях..
- Ти си приятел на отчаяните хора, които нямат цел и посока в живота , на тези които са загубили себе си по пътя на търсене на личното щастие.
- Аз харесвам хората и искам те да бъдат мои приятели- отговорило злото.
- Ще намериш приятели тогава когато станеш като мен щедро, мило и излъчващо топлина и красота.
- Ще помисля- обещало злото и продължило пътя си.
- Така и до ден днешен злото мисли и премисля какво да прави със своя избор , но доброто не забравя техния разговор и винаги му напомня.