автор: HANS

        Откак бай Гроздю се залови да превърне смрадливата махленска закусвалня в уютно ресторантче, главата му пламна. Облото ми лице, напомнящо реклама на готвач от крайпътно заведение, доби измъчен вид, а шкембето му хлътна като леген.
        Бай Гроздю и корав, не се предава.
        Преобрази тясното салонче тъй, че и криза да те докопа, пак ще ти се прииска да седнеш. Но щом дойде ред на кухненското обзавеждане, зор видя. Ширмове, фризери втора употреба и скари с дървени въглища му се въртяха нощем пред очите и не му даваха да мигне. А щом успееше да задряма, все един сън му се явяваше: огромният казан с вряла чорба и в него - напъхани данъчни агенти и инспектори от финансовия и санитарния контрол...
        Нейсе, откри заведението, но за капак му се повреди старата бричка, натъркаляла 30-годишен стаж по фаталните български друмища. Изкиха веднъж и спря безвъзвратно. Е, мъкнат ли се на ръка каси бира и килограми карантия? Без комбито беше заникъде, а от обиколките по автоморгите го връщаха с празни ръце - рядък модел бил, отдавна забравен, резервни части - никакви... Цилиндри, кормилни щанги и полуоски запълниха сега неспокойните нощи на бай Гроздю...
        Грижите по колата го затиснаха здраво, но и ресторантския бизнес си иска своето. Съвсем се оплете, горкия... Ето го, върти химикалката, суче посивял перчем, пъшка и реди листа с обедните ястиета. Ама мислите му нали все край колата, взе, че написа:

                                            ОБЕДНО МЕНЮ:

                                 1. КАРЕ свинско със зеле.
                                 2. ТАСОВЕ кебап.
                                 3. БУТАЛА в собствен сос.
                                 4. Боб в ГЪРНЕ с АУСПУХ.
                                 5. Болтове ябълковидни с гарнитура.
                                 6. Грис в АНТИФРИЗ.
        Този ден глъчка като в предизборен щаб изпълни кръчмата на бай Гроздю, но на почит беше единствено гроздовата...