автор: jelyaznovski

Нещастна работа. Кръстили са го Майкъл. То телевизията какво ли друго да докара. И като викне баба му из селото- индианка в прериите. Обаче се свиква.
А и Майкъл е сговорчив- аз му викам Михалчо и той ми вика Михалчо. И така.
- На колко си години, Михалчо?
- На четири. А ти на колко години си ,Михалчо?
- На шейсет и четири.
- А дядо Пено е на седемдесет и четири. Кой е по-силен?
- Той.
- Добре.
И Майкъл ме оставя на мира. Отива при бай Пено. След малко гледам Майкъл виси на ръката на стареца и двамата ситнят към Майкълови.
- Къде си го повел, бай Пено? - питам през оградата.
- Ще го дам на баба му, че се вре под кравата, ще го стъпче и беля ще си хвана.
- Ти що не си го осиновиш? Той така и така все си е у вас.
- Малко са ми хрантутниците вкъщи, та и него!. - мръщи се бай Пено, ама се вижда че му е драго, дето е забелязан меракът му към детето.
След минутки бай Пено ситни обратно.
- Затвори ли го в кошарата?
- Мани, мани, страшна панта. Ела да ти кажа...
Отивам на оградата.
- Ще ти кажа, ама пълен пас.
- Моля ти се.
- Оня ден знаеш ли къде го заварих. На цицката на кравата. Лапнал я и суче. Какво правиш, бе маскара? Хванах го за ушите. А той ми вика: значи на телето даваш, а на мене не даваш, значи телето го обичаш, а мен не ме обичаш...
И се оплакал на майка си.
Идва тя и бащата да се разправят с мен: защо така и така си сложил Майкъл на цицката. Ще се зарази с нещо, какво ще го правим?
Какво си мислите, бе хора. Не съм го слагал аз, гоня го, че ще го стъпкат кравите, ама то от обора - в кошарата, от кравите - на козите. Много са му мерак животните. И ще взема да му дам едно яре, да го гледа вкъщи и да не идва у нас.
И му дадох едно яре. Обаче оня ден идва Майкъл и вика. Дядо Пено, да дойдеш на барбекю. Такава сложна дума, ша знаеш, без грешка я казва. Ама не ми е до думата, и за ярето не ми е мъчно, а защото пак ще ми виси на главата това четиригодишното пръчле...