автор: vesan

Пак е есен. Захладня.
Ситен дъжд ръми в гората.
Кумчо Вълчо огладня.
Зъзне мокър под елата

и си мисли със тъга;
вкусно агънце от де
да си хапне той сега.
И реши, ще откраде

от кошарата на дядо.
Лекичко ще се промъкне
и през ниската ограда
тайно вътре ще се вмъкне.

Бързо вечерта се спусна.
Тихо горският разбойник,
мислейки си, колко вкусно
ще си хапне, неспокойно

в тъмнината се прокрадна,
дупка си направи в плета,
малко агънце открадна...
Ала Шаро го усети

и го погна. Вълчо бяга,
но гората е далече.
Грабнал дрянова тояга
ей, и дядо се завтече

и го здравата опуха.
Скъса му от бой кожуха!