автор: prizracheto

Навън е тъмно,
и улицата тиха е!
Тихо е и на площада,
няма хора- всички спят!

Седя във тъмното,
преструвам се, че се
усмихвам, а от очите
ми сълзи текат!

Стоя навън,
и правя се на глуха.
Дочувам само,
вой на вълк...

Докосвам се до
някаква пролука!
Усещам само-
ти си тук!

Прегръщаш ме,
докосваш ми очите...
Ти триеш нежно,
моите сълзи!

Посягаш с пръст,
към устните треперещи...
Мълвиш ми тихичко:
"Мълчи, мълчи!"

И сякаш съм от лед-
така скована!
Но ти си тук,
макар и че те няма!

И сякаш съм
звезда полужелана...
Но ако поискаш,
при тебе ще остана!

И сякаш съм море,
но с мъртви риби...
И буря, без гърмежи
и без сили...

И сякаш съм дете,
но тъй бездомно...
Аз просто чувствам се,
безкрай самотна...

Аз просто, моля те,
без думи, а със поглед...
Обичай ме,
без тебе съм лъжовна!!!

Аз просто, моля те,
във сънища зловещи-
бъди до мен,
и аз ще бъда вечна!!!