автор: hely

Иво беше захапал един фас, взет от земята, беше седнал на бордюра на тротоара и важно се правеше, че пуши. Фасът беше гаден, горчеше, но усещането, че е като чичо Васко, беше неописуемо.
С нетърпение очакваше приятелите си да го видят колко е важен. Но вместо те от ъгъла се показа самия чичо Васко.
- Ей, петгодишния, какво правиш? Не знаеш ли, че пушенето е вредно за малките?
Чичо Васко се наведе, измъкна му фаса, хвана го за ръка и го поведе.
- Хайде с мен.
Иво харесваше чичо Васко, но този път нещата не изглеждаха забавни, затова неохотно се подчини. Какво ли пък толкова нередно имаше? Правеше се на пушач, подражаваше на този, който сега го водеше нанякъде. А бе, ясно беше накъде... нали в асансьора натисна бутона за четвърти етаж.
Чичо Васко позвъни на техния апартамент. Иво знаеше, че само майка му е вкъщи, затова не се притесняваше толкова. Когато тя се показа на вратата обаче гледаше встрани. Като ги видя двамата пред вратата, младата жена се озадачи, после в очите й се появи тревога.
- Не се плаши, нищо му няма, здрав е – каза чичо Васко и след като видя облекчението на майката, продължи: - Беше захапал един фас и пушеше. Затова ти го водя. Нали у вас никой не пуши!
Жената поблагодари на съседа си, видимо успокоена, и прибра малкия.
- Хайде в банята, после преобличане!
Иво тихичко се радваше. Знае си той! Майка му не обръща внимание на такива дреболии и не му се кара за няма нищо. А пък тоя чичо Васко, какъв гадняр бил.
Докато го къпеше младата жена се чудеше как да реагира на случката. Да се кара беше безсмислено според нея, пък и не беше в стила й. Нямаше да има ефект. Да каже на баща му също не беше добра идея. Съпругът й ненавиждаше цигарите. Заради пушенето неговият вуйчо беше починал от рак на белия дроб. И при сегашната новина, знае ли човек, можеше да изпадне в някаква крайност. Спомни си, че нейна приятелка скоро беше забравила кутия цигари и ИДЕЯТА блесна. След като преоблече синчето в чисти дрешки, го покани в хола. Донесе цигарите, пепелник и кибрит и спокойно предложи:
-Хайде сега да изпушим по една цигара!
Да беше се развикала, да беше го напляскала, да беше казала на баща му, Иво нямаше да се ужаси толкова. Но да пушат двамата... И откъде майка му имаше цигари?
- Ей, какво се сконфузи? Нали искаш да опиташ? Вместо гадния фас, предлагам ти скъпа марка цигари.
Тя взе една цигара, сложи я в устата и посегна за кибрита.
- Не! - сподавено възкликна Иво.
Той знаеше, че цигарите са вредни, а тази негова любима майка иска да пуши! И то заради него!
- Защо не? Какво има?
Майката отново посегна към кибрита.
- Не - отново викна Иво.
- Ама за какво се плашиш? Че ще се тровя ли? Щом детето ми ще пуши, значи и аз!
- Не, не, не!
Иво грабна кибрита и побягна. Отиде в стаята си, зарови лице във възглавницата и заплака.
След малко майка му дойде и го гушна.
- Ти си прекрасен и грижовен син. Не ми позволи да запуша, защото знаеш, че е вредно.
- Не искам да пушиш, не искам да пушиш... - все още хлипаше Иво.
- Няма, няма! Успокой се!

Иво никога не се изкуши да запуши. Беше заклет непушач и във всяка компания, в която попадаше, приемаха това като нещо съвсем естествено, като цвета на очите му. Обаче никога не пропускаше да опита хубаво вино.