автор: dedenze

        Той беше скромен човек изгубил всичко в името на един идеал.Оцелял, за собствено нещастие ,достигнал деня на” победата”.Невръстният му син и съпругата му бяха разстреляни пред една землянка в габровския балкан,без съпротива,заедно с неколцина ранени.
        С баща ми бяха приятели,така и аз се запознах с него.И двамата вярваха ,че доброто в хората ще победи материалното и злото,че фашизма трябва да бъде унищожен.Беше идвал в училище да разказва спомени и никога няма да забравя сълзите в очите му.
        Добър,умен и прям човек,помагаше но всеки с каквото може, отказваше длъжности и пари,живееше скромно.Никога не е търсил отмъщение и реванш за собствените неволи.Новоизлюпените, партийни лидери се страхуваха от плътния му глас и оценките които даваше.Много пъти с чувство на персонална отговорност и вина бе казвал:”Това не е строят и държавата за който се борихме и по-добрите загинаха. Тези които управляват нас и Съветския съюз предадоха идеята срещу лично облагодетелствуване и лакейство.”
        Изключиха го от партията,забраниха публичните му изяви.Погребаха го, морално и физически без почести и държавно участие.Баща ми почина няколко месеца преди него и като по чудо, гробовете са им един до друг.По късно в неговия гроб заровиха и някаква жена, която не познавам, не се е женил втори път.
        На гроба му все още оставят цветя.Народа, независимо от управляващи, политици и конюктура,знае кого да помни и обича.Ясно оценява,жертвата и приноса на всеки за настоящето и бъдещето на Родината.
        Той е Трифон Палаузов,командир на партизански отряд,бащата на Митко Палаузов,един от последните ,истински, български комунисти.