автор: jelyaznovski

Бай Пеновият орех е млад и силен, истински великан между плодните дръвчета из дворовете. Столоват, едролист, сянката му пази две къщи и един обор.
Като дойде краят на август, от небето се спуща черен облак. И право в ореха на бай Пено. Скорците идват на проверка по асмите. Нищо не се вижда, но се чува. Съвещание. Разпределение по отряди. Ало, вие– у Милчевите, вие – у Голям Ветко, вие– у Боско. Другите – към долната махала. При циганите не е необходимо – нямат ни асми, ни дявол.
И така: литват облаци от двор на двор, от асма на асма. Половината грозде на нас, половината – на Косетата Босетата.
Този август още ги няма. Но няма да ни прескочат…
Излизам заранта. В листата на черешата– песни, песни… Хубави. Черешата ни е стара. Останал е само един жив клон. Но колко е било силно дървото, когато е младеело, личи и по него – плътно зелено, лъскава кора, гъст клонак. Тази сутрин като че на черешата са се събрали всички видове пилета от околността – това чучулиги, това синигери, чичо пейчета, да не говорим зà врабците и лястовиците. Слушам дебатите, дето е модерно да се казва сега – същинско пилешко ООН.
Обаче и аз съм старо-харо. Както и да се преправяте, не можете да ме излъжете Косета Босета. Познах ви, напразно сте учили чуждите песни.
Значи на гроздобер, така ли.
Право да ви кажа, нямам нищо против. Не ми се свиди гроздето. Елате, хапнете си…Обаче внимателно. Не разпилявайте. И изяждайте зрънцето, като го наченете. Но не ви искам, ако правите комбина с осите – вие пробивате зрънцето, те смучат от дупчиците и ни карат да зарежем гроздаците. Не бива така, Косета Босета.
Съвещанието продължава. Заседаващите чакат да напусна залата.
Очевидно преча с нещо.
Минава бай Пено.
- Какво правиш?
- Пазя си гроздето.
- Да бе, много косове тая година…
- Що си не купиш чифте, бе бай Пено. Ставаш сутрин, гръмваш един път в ореха, събиращ каквото падне и даваш на жените да готвят. Така цял месец ще си изхранваш фамилията, а и на нас ще помогнеш.
- Мани, мани, останахме без грозде…
- Аз пък мислех, че тебе не те закачат, щото им даваш квартира.
- Няма пощада… Иначе били много полезни… Казаха по телевизията колко гъсеници изяждали.
- Ама и грозде. Знаеш ли колко е полезно виното зà инфарктаджиите като мен?
- Да бе, да бе, ама какво да направя. Да отсека ореха – твоята череша ще използват.
- Така, така, бай Пено. То сега печалбите никой не дели, ами поне загубите…