автор: jelyaznovski

Когато започнали къщата, Веткови били много затруднени.
Сиромаси хора, напъват се къща да строят – говорело се в селото.- Голтаци! Циганори! – чул да подхвърлят съседите бай Стефан, баща му. И отсякъл:
- С два пръста, ама по-висока ще ми е къщата от съседите!
И накарал да преработят плана на къщата.
Почнали майсторите, строежът напредвал, но един ден бай Кольо – бригадирът, като седнали на обяд, вдигнал ръка и казал на стопанина.
- Стефане, искам нещо да те попитам, искам и право да ми кажеш и после ще реша какво да правим. Говори съседът ти, че нямаш пари и не можеш да ни платиш. Вярно ли е или не е вярно.?
- Хапни, хапни, бай Кольо – отговорил стопанинът. – За всичко има време…
- Не ми е до ядене! – сопнал се баш майсторът.- Искам да ми отговориш…
- Жена, донес парите – сопнал се и Стефан.
Вдигнала се баба Бора и донесла една торба. Дребосък била пълна, стотинки и дребни левчета, но тежала. Изсипал я Стефан на масата и казал на Кольо.
- Те ти парите. Брой и ги вземай. Всичко ти плащам, макар да не сте готови.
- Ама, Стефане…
- Няма ама, няма Стефане! Брой сега!
Няма как, почнали да броят майсторите, правят купчинки, пишат с дюлгерските моливи.
А манджата изстинала, залоило се овнешкото, не може да се яде…
Но инат човек бил Стефан, не позволил на жена си да им подгрее манджата. Не им я вдига, но и не я подгрява. Куснали майсторите и се отказали. Гладни работили тоя ден.