автор: iasmina

/рецепта за приготвяне/

1. Вземате една идея.

/Все едно каква. Изобщо не се налага тя да съответства на целта – ако имате такава./

2. Поставяте я в ума си и я дъвчете докато омекне, докато придобие онази гъвкавост, пластичност и липса на съпротивление, които Ви удовлетворяват.

/ За ума си не се притеснявайте! Не само че няма да му стане нещо, но може и да Ви остане от него!/

3. Когато идеята стане достатъчно добра, вече можете да я изплюете и да я оставите да втасва.

/На практика това означава да не оставите жив човек около себе си, на когото да не сте се похвалил с „виж каква добра идея имам” и да не го оставяте на мира, докато не Ви даде съгласието си. Ако живите хора не Ви достигат, попълнете бройката им с мъртвите – на тях по начало им е все едно./

4. Сега остава да си опечете работата!

/Бъдете активни и усилете до дупка огъня на волевото си желание. Умерената температура няма да Ви опече бухнала, пухкава „курабийка”! Ако идеята все пак не се опече добре, а изпихне, спадне и стане на камък, потърсете с махалото кой домашен дух я е урочасал и дори със сила, отнемете му солницата!/

5. Когато идеята е реализирана, вече сте втасали – почивайте си, докато се наслаждавате на своето произведение.

/В практиката това ще рече да поканите на трапезата всички онези живи и още по-живи хора, които Ви помогнаха и да не им разрешавате да стават от масата докато не си изядат всичко!/

6. Всичко Ви е на шест! Ако сте изпълнили всичко до тук както трябва, остава да Ви подам рулата тоалетна хартия и да Ви стискам палци да стигнат за всичките Ви гости!

/ Практически това означава, че следващия път няма да Ви се налага сами да си измисляте идея – ще се надпреварват да Ви дават от всички страни. Което, трябва да признаете, е една добра идея, като се има предвид колко познати имат познатите Ви!/

Да Ви е сладко!