автор: scenaristbg

Замръкнал в осветена улица,
която има полицай на всеки ъгъл,
реших да си издигна малка куличка
и да се опитам да забравя, че съм лъгал.

Не мога да намеря път през ада,
който да е даже малко като тоз на Данте.
Да ми имате причините да страдам,
ала греховете ни не се събират в пътни чанти.

Не мога да ги взема долу с мен,
да ми напомнят, че не съм чак толкоз грешен.
Е, осъден съм на вечен ден,
а да нямаш грях май значи да си смешен.