Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 2
Вчера: 1
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 587
ХуЛитери: 4
Всичко: 591

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: pastirka
:: LeoBedrosian
:: mariq-desislava

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаВойна
раздел: Разкази
автор: marcusjunius

Всичко това се превръща в някаква... Изобщо къде е смисълът? Първо виждам синята къща с прекрасни стрехи и разбити дървени капаци, под които потрошени прозорци се зъбят на минувачите. Хубав, равен покрив. После погледът ми се спуска по олющените сини стени - и ето го него.
Клекнал е до основите на къщата, вляво от прозореца на мазето с ръждивите решетки. Най-напред виждам очите му. Има нещо познато в тях – нещо, което съм виждал, което съм усещал много пъти вътре в своя собствен поглед. Но в онзи момент съм като в някакъв ступор и въобще не се сещам какво е то.

Гледаме се дълго време, много дълго – толкова дълго, колкото единият от нас да изпита неудобство. За да спра да гледам очите му, започвам да разглеждам тялото и лицето му. Клечи като просяк, но някак отпуснато, а подпухналото му лице е точно между коленете, кръгло, лилаво и безформено. Лактите му са подпрени на коленете, а ръцете му висят безразлично и докосват тротоара. Облечен е в някаква прокъсана, мазна риза и широки гащи, които покриват босите му стъпала.

Нямам обяснение защо искам да разкажа това. То няма скрит смисъл.

Точно по средата гащите му са разпрани. В тази клекнала, разкрачена поза той седи надвесен, като че центриран над своя гол, провиснал член. Целият, с разпраните си гащи, както е клекнал-почти седнал, той прилича на едно опърпано W, с пенис по средата, точно там, където е малкото счупване по средата на буквата. Иска ми се да мога да го нарисувам. Обещавам си да опитам. Какво, какво по дяволите беше това в погледа? WHAT? WHERE? WHY?*

Тогава го поглеждам отново в очите. Той отвръща. Търся нещо. Питам. Отчаяние? Срам? Молба?

Гледаме се дълго време, много дълго – толкова време, колкото е нужно единият от нас да умре. На края успявам да откъсна поглед от очите му, но безсрамно и садистично продължавам да се вглеждам в онова нещо, което виси по средата на този странен човек-буква. Срам? Молба? Кажи!

В този момент виждам как по тротоара към гумите на колата ни се стича струйка. Без да помръдне, без да погледне в друга посока, без да даде какъвто и да било признак, че ни забелязва, той пикае...

WAR.**



------
*Какво? Къде? Защо?
**Война


Публикувано от alfa_c на 23.06.2009 @ 09:08:12 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   marcusjunius

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

24.04.2024 год. / 20:57:13 часа

добави твой текст
"Война" | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Война
от regina на 23.06.2009 @ 11:38:52
(Профил | Изпрати бележка)
не мога още да го смеля това нещо, но ми се гади.


Re: Война
от joy_angels на 24.06.2009 @ 22:31:21
(Профил | Изпрати бележка)
Предпочитам човека, който подпира небето. Със сигурност.