автор: lisiza

Беше един от многото дни, в които трябваше да се обиколят галериите. Повечето в центъра. Хубавото беше, че живеехме на десет минути от Университета, на Хан Омуртаг. В такива дни поемах ролята на гид, менажер, дресьор, лекар, приятелка и...всичко, само и само Краси(художника) да не се отегчи от това нормално за мен състояние да контактувам с галеристи, да говоря за цени и да се пазаря.
Като всеки артист беше над тези неща, интересуваше го само дали му харесват картините. А като не достигаха пари, обвиняваше, че никой не разбира от изкуство, а предпочита да влеза в някой ресторант да се наяде или да си купи дрехи. Тези реплики се повтаряха по няколоко пъти на ден, всяка седмица, месец и година. В такива моменти беше невъзможен, затова го оставях под сянката на вишната в дворчето на Иван Вазов и вършех работата си спокойно.
Но в този ден картините бяха повече и тежки. Не можех да ги нося сама. Бяхме и по обичайния си мрашрут, след Орлов мост, по Шишман и Гурко. Всеки път виждахме доцент Георги Лозанов, винаги елегантен с папионка и пура. Всеки ден убеждавах Краси, че и неговият ден ще дойде и ще има изложба в галерията му. Докато един ден Краси не издържа, каза че не може да чака и ще се запознае лично с него. Изтича, спря го, Лозанов се дръпна, но като го видя с дългата рошава коса, заострен нос и искрящи очи, и цветните петна по дрехите, че пред него е художник, за мое най-голямо учудване се здрависаха и запознаха. Краси му даде визитка, Лозанов пура. Всеки път се поздравяваха, щом минехме по тези улици.
Но не винаги денят беше слънчев, тогава оставях Краси в някоя книжарница. Втората му страст след музиката бяха книгите. Обича латино американските писатели. Особено Маркес, Льоса, Кортасар, Фуентес, Кирога, Валиехо, Бомбал и Куелю. Аз не намерих себе си в тази литература и с годините останах равнодушна към нея и полковниците. Харесвам класиците, харесвам английската и френска литература. Руската, се подразбира е на първо място, наравно с българската. Но Краси не пропускаше нова книга. Нищо, че в хола нямаше място за повече книги, всичко бе затрупано с тях, а библиотеките обграждаха отвсякъде и малкото свободни места на стените.
Една вечер се забави. Беше взел голям хонорар от една галерия и аз го чаках да се прибере. В този период нямахме достатъчно пари, трябваше да му купим дрехи и с остатъка да позакърпя бюджета.
В автобуса се качил контрольор. Стигнал до него, тупнал го по рамото. Колко мрази Краси да го докосват непознати, обърнал се и го тупнал и той.
- Контрола!
- Добре, чух, контрола!
- Дайте си билета!
- Нямам!
- Купете си!
- Нямам пари!
- Как така!
- Така!
- Тогава слезте или ще ви направя акт!
- Няма да сляза, направете ми акт!
- Добре, господине, сега ще ви направя акт!
- Но моля ви, господине, направете ми акт, но само да не е полов!
Малкото пътници слезли набързо, контрольорът само успял да каже:
- Много сте нелюбезен.
Краси чужд на всичко нормално в нашия живот, слязъл и той и вървял пеш няколко километра. Когато се прибра, беше много късно. По усмивката му разбрах, че парите са или изпити с приятели или е купил ...книги. Той ми показа безценните си съкровища. Нови издания на любимите му латино американци.
- Хубаво си направил.
- Знаеш ли от кога търся тази книга, а тази...?
- Да, да, с какво сега ще отидеш на изложбата си си след два дни?
- Защо да ходя, другите да ходят! Аз съм си нарисувал картините! Защо да се появявям с костюм и обувки, опънат като ...
- Ето, виж Лозанов колко е елегантен, с папионка и ...
- ...и с пура...имам я. - Извади я от джоба си, помириса я важно, остави книгите на масата и легна.
Сънят му беше, сън на дете. Пораснало дете, щастливо, че си е купило книга.
На другия ден, какво ще правим без пари, а той гордо ми казва:
- Знаеш ли, колко много пари ми дадоха, вчера?
- Знам. Картините ти са хубави, продават се.
- Да, аз съм си свършил работата, парите са си мои, ще правя с тях каквото си искам.
- Да така е. Затова, за да не ги харчиш повече за книги, когато няма какво да ядем, аз ще ти напиша книга.
- Напиши, какво чакаш!
- Повече, не чакам.
- Добре!- Отряза края на пурата и задимя. И като не беше пушач, се задави, ядоса се и я захвърли някъде зад кутията с боите. - И ако твоите книги са такива...
- Слава богу, още не съм ги написала. Но ще ти подаря билет и следващият път да ти напомни, че добрата книга е безценна, но аз те чакам в къщи...