автор: fingolffin

Преди да падна в сянката на залеза.
Преди да се изубя в мараня от мисли.
Преди изобщо нещо да направя.
Подай ръка и ме води във безпорядните ми мисли.

Отдавна имам страх от тъмното, от тъмните и другите подобни.
Изгубиш ли ме. Не тъгувай, писано е
да се завръщам сам след делника,
при някой, който всъщност ми е никой.
И да забравям колко всъщност съм си писнал.
И колко малко трябва за да мога
Косите на сина ни да погаля
и в него – себе си да припозная
като в огледало.