Когато за пръв път кръстосахме погледи
изобщо не си обърнахме внимание.
Сега се чудя, сега от мястото си, могат ли
погледите ни да ни изпращат наказания?
Те идват нощем и ме гонят като призраци
на пропиляни мигове за мъка.
Изглежда, че по абсолютно всички признаци
погледите ни не ще се срещнат тука.
Сигурно ще продължават да се търсят нощем -
ние спим, а те са някъде между луната и звездите.
Чудя се какво ли трябва да направим още?
Нека бъдем реалисти. Нека си затваряме очите.