автор: jelyaznovski

Чувам сутринта Голям Ветко наглася кравата на доилката.
- Ягодо-о-о, не ната-а-ам. Разкрачи се-е-е! – пее Голям Ветко. И не пее лошо, ще знаеш. Първо – пее вярно, и второ – гласът му е хубав, плътен и сочен, както пише в рецензиите.
Кой знае какво ще стане, ако го чуе Маестрото. Нова кариера зà Ветко. Край на оборните опери.
- Ягодоо-о-о, прощавай, трябва да се раздели-и-и-им.
Срещам го надвечер и го закачам.
- Взел съм китарата. Да попеем, след като издоиш.
- Нещо съм простинал. Трябва да си пазя гласа. Но ако искаш, можем да посвирим…
- Моля...
- Ще извадя фагота и ще намина…
Влизам в къщи. Нещо ме чопли.
- Слушала ли си нещо зà фагота на Ветко? – питам жена си.
- Не съм. Това пък защо…
- Абе, закачих Ветко, че пее на кравите, а той каза, че взема фагота и идва да свирим.
- Добре сте го измислили!- казва Нина.- Абе Денката нещо ме е търсила. Ще ида да видя зà какво. И да не се натарлянкате ей…