автор: jelyaznovski

Голям Ветко гледа крави.
Поне 10 часа от деня му минават между тях. Но не съм го видял изцапан, камо ли мръсен. Ризата му свети – бяла, трепти, както казва Нина. Панталонът има ръб, сякаш Ветко не е кръстосвал крака даже в ложата на операта. Ако някой ден го видя с бели ръкавици, изобщо няма да се обърна, все едно така се е раждал.
Обаче… Нали винаги го има обачето, та и при Голям Ветко…
Обаче шапката му е като изсъхнала фъшкия. Стара като света, мръсна като обор. Гледам му шапката и си мисля- наистина съвършенството не може да съществува. Всеки човек някъде е пукнат. Всеки българин някъде е чурук. И отвън, и отвътре.
А Голям Ветко човек ли е? Човек е!
И българин при това!