автор: den

Нас не ще ни намерите там
в синеоката вечер, до бара,
но ще пием, ще дъвчим салам -
в сухожилия здрави завързан,
под небето на малката мечка,
под небето, под синия вятър
на звезди, и под хълма опечен
от огнища на лопени, вярвай ми,
ще изровим пак костите стари...
Как забравихме всичко!
Къде сте, мъже?
Къде са мъжете на старото българско царство?
Кой жените красиви и слаби
днес ще обича!
Кой ще свали невинните от бесилното-безсилното
пред духа, въже?
Кой?
Под небето на малката мечка
залязва, догаря
моята малка, като хълм от огнища на лопени, красива
България...