автор: _katerina_

Една вълна брега залива,
със свойта нежност го облива.
Понякога със грохот страшен,
капчиците свои в скалите тя разбива,
друг път е спокойна-
съща горска самодива.

Брега попива снагата и морска,
отпива от сочната и гръд
и бърза в тоз лудешки танц на нимфа
да улови една неуловима плът.

Поиска косите и от пяна да погали,
протегна пясъчни ръце
и в миг на страст неземна упоени
отплува тя,изгуби се в безкрайното море.

Нима мигът е толкоз кратък
на щастието пълно и всемирно?
Затуй ли той не се повтаря,
а само райските врати отваря?!

И ето го брега-в очакване самотно
мечтае за дъга и прилив нов,
мечтае за едно докосване кокетно
и за една вълна и нейната любов!