Полетата ми сънни
окоси,
последвах те –
облечена
в оскъдно светло –
потънах
във обятията празни
на неслучен път.
Когато стъпките ти утре
изоставя,
ще се опитам
да обикна своя куб.
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|