автор: diva_voda

Недей ми взема ризата,юначе,
остави ме да си ида!
Когато самодива се разплаче,

и кротката река
прелива !

Приижда,
буйна и опасна,
помита хора и добитък ...
Нали не искаш да се спусне
сълза
по дългите ми мигли?!

Не вземай робата! - Спасявай се!
Очите ми са тъмни вирове,
нагазиш ли, ще те удавя!
До днес
не е изплувал никой.

С косите си, пшеница златна,
и тебе ще увия в примка,
душата ти ще взема - цялата!
Спаси се,
не пожалих никого.

Снагата ми, топола тънка,
от теб като от пръст ще пие сила.
На мъжкия ти кръст
ще те разпъна
и твоят дъх
до капка ще изпия! ...

Дори да вземеш дрехата,
юначе,
аз някой ден ,все пак, ще я намеря!
Нали не искаш
сам
да се накажеш -
че как
без мене
после ще живееш?!