автор: scenaristbg

Когато за пръв път те целунах,
целунах някого за пръв път.
Измина сънна нощ, ала безлунна
и в нея търсех устен кът.

Търсех си местенце да поседна,
ако може някъде на тихо.
По залез слънцето прогледна
и ме поздрави със слънчево "апчиху!".

Свих се в ъгълчето и заплаках
или пък не. Приятно беше, топло и меко.
Не знам аз колко време ще те чакам,
но съм заспал там - пробудно и леко.