автор: Iori

Фриволен поет от незнайна страна –
богат на талант, даровит на слова –
скорпион и лъв в тая притча събра
и да чуем какви ги разправя сега...

„В ранна утрин, по изгрев, край извор в степта,
рядък случай два колоса на едно място събра –
лъв и скорпии се спречкаха и неясно кога
бе започнала с кимване тази вражда.

„ - Чувай, вярно е, ти си отровен,
но кажи мойта лапа не е ли огромна
и не може ли само с единствен замах
всеки враг тя да стори на прах?

- Твойта лапа, братле, е вярно голяма,
ама що да се потим – при мен усилие няма,
както тук си лежа ги убивам и виж
никой жив не остава... Можеш ли да сравниш?

- Ами славата? Кой скорпион уважава?
Аз съм цар и това всеки днес го признава!
Ти си просто отровен – тука няма признание,
има страх и предпазно заобикаляне.

- Слава имам! В някои държави до днес
мен ме слагат до боговете, почитани с чест...
- Самохвалство! Кои са тия държави?
И кой скорпионите днес тачи и слави?”

... Вече няколко часа тая разпра не спира
и никой от двамата сега не съзира
как край друго дърво, във същата степ,
рожбите им отдавна се оглеждат отвред...

и се душат, и се обикалят в захлас,
и не гледат кой какво оръжие носи в запас,
ами просто подхождат към живота различно
и разходката им се превръща в нещо толкова лично,

от което за човечеството ще последва погром –
лъв със нрава на скорпии, скорпион с лъвски плам....”
И добре че това е само притча алегорическа
иначе ситуацията би била критическа!