автор: rumi

Звуците на гайдата изпълваха селския площад. Беше се извило едно кръшно хоро, свят да ти се завие. Момите потропваха в такт с музиката и краищата на шарените им престилки подскачаха нагоре-надолу.
Лазар не можеше да откъсне очи от едно красиво момиче в началото на хорото- Рада. Очите й сякаш откраднали късче от небето - сини, сини , а косата й…, ех , косата се извиваше чак под кръстта и винага беше сплетена на стегната плитка. Как искаше да зарови пръсти в тези медно - руси коси и .....
Гайдата рязко спрях и хорото се разтури сред весели закачки. Лазар проследи с поглед изгората си и се потопи в спомени. Как се прокрадваше след нея по пътеката към герана, как й разкри любовта си, пак там. Смъкваше забрадката й, разплиташе плитката и дълго, дълго галеше косите й . Често й казваше на шега:
- Ех, Радке, косите ти са ме омагьосали, сякаш с любовно биле си ги умила. Докато сплиташ тази плитка – твой ще съм.
- Не думай тъй, Лазо, без плитка няма ли да ме искаш? – срамежливо отвръщаше Рада и после двамата влюбени дълго се прегръщаха.
Заклеха се във вечна обич. Да свърши работата по къра и ще се сгодят. Но далече беше това време за двамата влюбени.
Най-близката приятелка на Рада беше Димана - с красиви, тъмни копринени коси. Бяха неразделни от деца. Но Димана също беше влюбена в Лазар. Тази любов я измъчваше и издигаше стена между двете приятелки, но тя не можеше да се освоби от нея. Щом видеше влюбените, нещо я стягаше и черна завист изпълваше сърцето й. Кроеше планове как да спечели любовта на Лазар.
Беше по жътва. Натежалите класове чакаха да бъдат прибрани сред песни и закачки. Бащата на Рада беше заможен човек и имаше много земя. Като застанеш на хълма край изсъхналата круша, докъдето ти стигне погледа все негова земя беше. Винаги имаше много селяни да му работят, но той не позволяваше някой от семейството да лентяйства у дома. Рада също работеше на нивата и нейните приятелки идваха да й помагат. Знаеха, че въпреки знойното слънце и следите от сърпа по нежните ръце, на нивата ще е весело.
Цяла седмица вече работниците бяха по полето. Утре трябваше да приключат. Въпреки умората, цял ден песните не секнаха, подмятаха се шеги. Лазар носеше студена вода на жътварите и все се увърташе край Рада, пръсваше я с водица и крадешком избърсваше с ръка кристалните капчици от устните й. После подръпваше дългата тежка плитка и побягваше. А звънкият смях на момата се забиваше като стрела право в сърцето на Димана.
Вечерта хапнаха на две-на три и всички легнаха, че трябваше да станат по дрезгаво.
Нощта спусна пелерината си над уморените жътвари и ги приспа с нежни песни на щурчета. Беше знойно дори и сега. Всичко беше замряло и спокойно.
Изведнъж нечовешки писък разцепи въздуха и стресна спящите. Рада се беше изправила и като луда се мяташе насам-натам. Объркани и сънени, приятелките й я наобиколиха, мъчейки се да я успокоят, но като попарени бързо се отдръпнаха назад. Нещо беше станало с косата й –тя стърчеше грозно на всички страни, а тежката плитка я нямаше, някой я беше отрязал през нощта. Рада потърси с поглед Димана да я утеши, но напразно - и тя като плитката беше изчезнала.
Стопи се Рада за месец, сякаш заедно с красивата плитка бяха взели и душата й. И Лазар се промени – вече не я посрещаше на герана, не я причакваша край портите. Не споменаваше и за женитба.
Днес, вече месец след злощастната случка, Рада стоеше на прозореца на стаята си и гледаше към хорото на площада. Не искаше да се показва – косата й все още беше много къса. А гайдата навън сякаш плачеше. Рада хвърли последен поглед в страни от хорото и видя Лазар да сваля забрадката на Димана и да разпуска красивата й руса плитка. Извърна глава, по навик потърси плитката си, да я преметне през рамо, но напипа само празната забрадка и горчиво заплака.
На сутринта намериха до леглото й само една снимка, откъдето се усмихваше красиво момиче с дълга руса плитка.