автор: dedenze

Спомняше си почти всичко. Ремонта на сателита, сигнала в норма,
работата приключена. Гориво – всички индикатори червени, няма и резерва.
Става интересно, няма връщане назад, нямаш и котва. Цистерната с повредена навигация за 24 часа. Изключи звука на алармата, рапорт не е нужен, земните диспечери вече са наясно, и мълчат.

Луната, само на 1000 километра, лети към нея. Последна възможност,
две кислородни бутилки и четири винта с взриватели. Поне ще спаси нещо
от совалката. Няма време, първо бутилките в основата на манипулаторите, по два
взривателя на вентилите. Въже, осигурителното е доста здраво, няма да му трябва повече. Успя да се върне до пулта. Сега посоката, на око право в средата, релефът
се вижда отчетливо, не е толкова важен. Три кратки импулса, добре, има още малко гориво в соплата за насочване. Сега всичко да забави скоростта колкото може - взривателите.
Проблесна, две струи кислород, светейки с цветовете на дъгата, полагаха
жалки усилия да смекчат удара. Лунната повърхност се виждаше на всички
илюминатори и заплашително се приближаваше. Красиво все пак, като в старите филми от формула 1. Удар, тъмнина и тишина.
Чудо, той виждаше. Нямаше никаква болка. Отломки от корпуса. Ослепителен слънчев лъч осветяваше краката му. Какво е това, куп разкъсана синтетика, жици, тръби, метал. Няма кръв, не диша, не може да помръдне, но вижда и мисли.
Сините му очи се замъглиха от сълзи - какво съм, защо не са ми казали ?