автор: silence

Прави ми удоволствие да гледам плуващ мъж, да усещам неговия триумф от победата над водата, да виждам как ръцете и краката се движат в синхрон с една едничка цел – да доставят удоволствие на тялото му и това ме наелектризира. Ритъмът е равномерен и сладостно бавен. Главата се показва за миг над повърхността колкото да си поеме въздух и пак се потапя...
Изведнъж като палаво дете в своя си игра сменя рязко такта – замах, още един, гмурване към дъното с плавно и грациозно движение на делфин и пак онова бавно, разтегливо разтягане на ръцете, краката се свиват рязко и следва оттласкване на тялото напред.
Но най-красивата гледка е когато той – мъжът – излиза от водата. Сякаш усеща, че копнея за компанията му или просто е видял зова в очите ми. Миг преди да достигне ръба на басейна се гмурва надълбоко. Появяването му е предшествано от мехурчета въздух, които излизат на повърхността като при отварянето на силно газирана напитка. След това всичко се случва толкова бързо, а на мен ми се иска да запечатам този момент на лента и да си го пускам на бавен каданс.
Виждам как пръстите му се вкопчват в ръба на басейна и притеглят тялото му. Главата изскача скорострелно и водата започва като малък водопад да се стича по лицето му. Следва приплъзване на гърдите му покрай ръба и мускулите на ръцете изпъкват за да задържат тялото за секунда. Замъглените от плуването под вода очи ме фиксират и устните му се разтягат в мокра усмивка. Кракът му стъпва на плочките, следва рязко излизане от водата, а водата се пени след него недоволна, че го е изтървала от прегръдките си. Миг стои приклекнал и след това тялото му се разгъва и изпъва. От банските продължава да се стича вода на малки струйки, по цялата кожа блестят капчици и като малки лупи увеличават неговия магнетизъм. Притварям очи. Искам да запечатам този образ на ретината си и да го виждам винаги.
Прави ми удоволствие да усещам гмурнатия мъж, да усещам неговия триумф от победата, да усещам как пръстите и устните се движат в синхрон с една едничка цел – да доставят удоволствие на тялото ми и това ме наелектризира. Ритъмът е равномерен и сладостно бавен. Главата се показва за миг над повърхността колкото да си поема въздух и пак се потапя. Изведнъж като палаво дете в своя си игра сменя рязко такта – замах, още един, гмурване към дълбокото с плавно и грациозно движение и пак онова бавно разтягане с пръсти, а краката ми се свиват рязко и несъзнателно оттласкват на тялото нагоре.
Но най-красивата гледка е когато той – мъжът – излиза от там. Сякаш усеща, че не издържам на напрежението или просто е чул прошепнатото “Искам те”. Миг преди да достигна ръба се гмурва надълбоко. Появяването му е предшествано от разтърсваща тръпка, която се разпростира по повърхността на цялото ми тяло. След това всичко се случва толкова бързо, а на мен ми се иска да запечатам този момент на лента и да си го пускам на бавен каданс.
Виждам как пръстите му се вкопчват в раменете ми и притеглят тялото му. Главата изскача скорострелно. Следва приплъзване на гърдите му покрай ръбчето и мускулите на ръцете изпъкват за да задържат допира до входа за секунда. Замъглените от гмурването очи ме фиксират и устните му се разтягат в мокра усмивка. Кракът му разтваря още моите крака, следва рязко навлизане, а бутончето се пени недоволно, че е останало непокрито. Миг стои така и след това тялото му се разгъва и изпъва. Всяка моя пора посреща неговата и се слепваме като ваденка на плик. Малките струйки излизат съпроводени от стон, по цялата кожа блестят капчици и като малки лупи увеличават неговия магнетизъм. Притварям очи. Искам да запечатам този образ на ретината си и да го виждам винаги.