автор: iasmina

Като се замисля, не съм виждала просяците да носят тояги...
Въпреки това изразът съществува. Трябва да е много древен. Например от времето, когато е имало царе, адепти или скитащи дервиши. В онези времена просията не е била обида за просещия, но пък и той не е бил беден – духовно или материално. В онези времена да се докараш до просешка тояга трябва да е било голяма чест за постигналият това благосъстояние. И тоягата си е получавал, като знак за достойнството си.

Кога и как времената са се изметнали, дали да разсъждавам? Сега ако се докараш до просешка тояга, то значи, че не носиш на бой. Значи друг държи тоягата. Съвременната тояга се държи с трите пръста, обикновено на дясната ръка, т.е. тази, която дава. Тогава всички днес сме царе, адепти или поне скитащи дервиши. И не просим – чест за достигналият това благосъстояние е да бъде неумолим.

Кога и как са се изметнали времената, да разсъждава който иска! И без друго това не е работа. Така или иначе, днес докараш ли се до просешка тояга, кучета те яли. Съдържанието е пред очите на всички. Днешните просяци ходят без тояги и другаруват с уличните псета, които са неумолими, когато надушат сродната душа в чест имащия, а на него тогава не му остава нищо друго, освен да си спомни за тоягата, за да се защитава с нея.

Храни куче да те лае! Нахраниш ли просяка, кучето му ще те изяде!

Съжалявам, но съвсем се оплетох! В мрежите, в които светът сега така е оплетен, че не върви да разсъждаваш...

Е, хайде! Време е да яхам тоягата! Отлитам!