Кого виждаш, дете, кого виждаш?
Моя брат да върви през степта,
да върви, сякаш знае си пътя
като пусната ловко стрела.
Кого виждаш, дете, кого виждаш?
Моя брат да лети над морето
и ръцете му като крила
как се връща отново при мене
над безкрайната тъмна вода.
Кого виждаш, дете, кого виждаш?
Моя брат да лежи под земята
като бебе под пръст и скала.
И забравил е вече гласа ми
и кои сме били досега.