Ако на планетата има извънземи, дали те са ме разтресли така?
Докоснах се до теб, а ти все едно ме омагьоса. Всеки път когато имах допир до персоната ти се чувствах като преродена- сякаш започвах нов живот! В един момент ти беше моята муза, която окрилява и най-смелите ми фантазии, а в друг- сриваща ме енергия, която опустошава дори последната песъчинка от мен. Само един поглед ти беше достатъчен да ме парализиращ и да ме превърнещ в полудели кристални капчици. Само една усмивка и аз пропадах в бездните на необятното. А дори един допир само ме превръщаше в хищно създание, готово да се нахвърли върху първата, понякога миражна, амброзия. Реално съществувах ,а вътрешно не знаех къде се намирам. Сякаш умирах и се раждах в един и същ момент. Можех да усетя пъстроцветния дъжд на живота и да подуша потайностите на смъртта. Понякога си мислех, че просто изпадам в транс или пък сънувам, но в действителност това беше марсовата истина от многоизбагрената ми частичка живот.