автор: niveana

В памет на майка ми


Есен.Не миналата,не в тази
в следващата ще бият камбани-
Богът във нас да запзят.
Пътят по-лесен да стане.

С езичето си една ще отвори
сред златната листна постеля
платна...За вълшебен кораб.
С него ще дойда в неделя.

На есен при теб ще стигна-
дано не е много рано?
Жълт водопад ще изригне
с моето идване, Мамо.

И в съхранените снимки
мокри очи ще вперим.
Бъдещето...От бримки
ще подредим в неделя.