автор: lubara

Детелинено нежни
са ръцете ти,
очите ти
са много детелинени,
сякаш е листче твоя зеленикав ирис.

Пръстите на ръката ти малка,
се свиват като лист
на детелина.
И ето,
ти си четирилистието ми.
Не искаш ли вече
твоите детелинено нежни
ръце и очи
да са четирилистието ми.
Тогава отрежи
зеленото от очите ми,
което е отразено чрез ирисите ти.
Да видим какво ще остане,
да усетя болката в сърцето си,
когато побелеят очите ми!