автор: iasmina

Веднъж човекът бил на гости у съседите си и там ял омлет. Докато се хранел, било му много вкусно, обаче още не знаел колко му се е усладил омлетът.
Преди сън, а и щом се вдигнел сутрин, както и през целия ден, каквото и да правел, пред очите му стояло димящото блюдо с неначенатия омлет. А нощем сънувал как си похапва от тази гостба, въпреки че сутрин се будел още по-гладен.

Срам не срам, потропал човекът на портата на съседите си и ги попитал откъде да си намери омлет. След като добре се посмяли, съседите обяснили на човека какъв е редът. Да отиде при пилчаря и да го помоли да му даде няколко пиленца срещу част от яйцата, които те щели да снесат след като пораснат и станат кокошки. А от останалите яйца можел тогава да си направи омлета.

Изпълнил човекът всичко както трябва и с много радостно нетърпение започнал да отглежда пиленцата, откривайки с възхищение и надежда колко бързо порастват и се разхубавяват. И дошло времето, в което те вече би трябвало да са пораснали и да снасят, но яйцата така и не се появявали в полога. Когато на човек обаче, толкова много му се яде омлет, той е готов да чака сто години кокошките му да порастнат и още сто докато поумнеят и започнат да снасят. Затова и нашият човек просто продължил да чака.

Не толкова търпеливи обаче, се оказали съседите му. Тяхното недоволство растяло от ден в ден, защото някаква непозната врява откъм съседния двор всяка утрин ги будела в ранни зори. Не се стърпели те и отишли да видят какво прави съседът им. А той ги посрещнал и им представил своите кокошки. Смаяли се хората при вида на този кокоши вид – такъв не били виждали! А когато разбрали и това, че яйцата още ги няма, направо се объркали.

Отишли всички заедно при пилчаря, но от него нямало нито следа. Ами сега? По обратния път към дома всички крачели смълчани, всеки потънал в смутните си мисли. Когато мълчанието съвсем натежало, обадила се съседката. Заразказвала тя за своите дертове с нейните кокошки, които вече трудно изхранвала, защото кълвели като невидели, но снасяли все по-рядко и по-малко яйца. Обяснението й било, че започнали да стават мързеливи... –сигурно ги прехранва, затюхкала се тя. Тогава се намесил съседът и я скастрил задето мисли само за своите проблеми и пълни главата на човека с тях, но че него го е срам, защото до известна степен те били виновни за нещастието на съседа им. И като извинение за това, той предложил да му дадат една своя кокошка срещу една негова. Макар и със съжаление, но съгласила се и съседката – да, гласовитата кокошка от непознат вид с врявата си ги вдигала в тъмни зори, но това май било за добро – колко работа само успявала да свърши през деня!

Когато всички се върнали в двора на съседите, какво да видят – намисленото само се било изпълнило, наполовина. Една от гласовитите кокошки сама се била измушила през плета и сега врявата се вихрела с пълна пара, защото... о, как само тичали из двора мързеливите до вчера кокошки на съседката!... Всички бягали от единствената преследвачка! Като видяла това съседката, сърцето й така се възрадвало, че дала на човека не една, а две от своите кокошки.
Върнал се човекът от щастлив по-щастлив в своята къща. Все пак щал да яде омлет! Да, видял най-после и яйцата в полога, но сега пък защо кокошките не щяли да стават от тях?... И не ги давали! През плета човекът разбрал, че положението при съседите е същото. В този момент врявата в двата двора станала толкова голяма, че цяло село разбрало как беснеела съседката срещу човека. От виковете й всички чули, че тя по-глупав човек от него още не била срещала на този свят. И как не! Първо иска да яде наготово омлет, после не знае как да си поиска точните пиленца от пилчаря, а накрая отглежда това чудовище, което сега е омагьосало и нейните кокошки и те вече са толкова мързеливи, че не щат да ставт от яйцата даже когато са ги снесли! На всичкото отгоре пилчарят го няма, за да поиска тя и нему сметка!

Шашардисали се хората в селото и честичко се присламчвали покрай тези дворове, от любопитство. Кокошките си обаче пазели зорко от чудовището!

Постлал си тогава човекът ложе на двора, сред нищетата своя и не само не искал вече омлета, но зачакал гостенката с косата да го омете като окосена тревата... Ни да яде искал, ни да пие, но да не спи защо ли? Сутрин росата натежавала сочно в тревата, а студеният й свеж дъх се смесвал със солния вкус на сълзите му човешки. Нямал вече сили никакви той, а взорът му неспокойно се вглеждал отвъд портала на провала му. Ето, и ангелът вече му пее, добре чувал той този нежен, тъничък гласец... Вълнението го поело, а болката от бодването по носа го събудила. Как само се разсънил човекът, когато през мъглата на росата съзрял, че ангелът му се явил като... пиленце! А писъкът на съседката, която влитайки се хвътлила да го целува до полуда, съвсем го втрещил. Горкият човек! Той искаше просто един омлет!...
Сбрало се цяло село сеирджийско да не изпусне новото вихрогонско надбягване на страстите! И о, чудо вижте! Пилчарят го няма, но откъде тогава са тези нови пиленца?.... Ба! Не може да е чудовището!

Оттогава всяка година в селото честват „петльов ден”. Човекът получава две кокошки срещу едно от чудовищатата си гласовити, защото всяко от тях прави кокошките да не стават от пет-love-ите яйца, докато не стане новото чудо-вижте!

Не, че някой и до днес е разбрал тая мистерия, но те и мистериите нямат край!
Нов писък разцепва безпризорната селска тишина откъм двора на съседката, а хората виждат как от там излита ... дива гъска! Много се била усъмнила тя, че едно от яйцата не току-така е променило и големината, и цвета си! Но ето, че докато се усети, то е отлетяло! Тюх, да му се не види и късмета!