Поръбих те с последните игли на любовта,
конците ми навързани на възли ме убиваха,
а изгревът докосваше самотната ми ръка,
която те изпусна и конците с тебе си отидоха.
Към слънцето вървеше и не се обръщаше дори,
а аз се свивах в полумрака на стените си,
издигнати отдавна и много, много преди,
да посетиш шивачницата ми за сънища.