автор: dedenze

Годинките отлитат тъжно е,
остава ни горчива самота,
а там в душата длъжно е,
да няма само пустота .

Душата – стара връзка,
разбираме я някой път,
кога ни суета поблъска,
изправени пред сетен съд.

Не сме сред първите,
с достойнство оцеляхме.
Родителите - мъртвите,
трудът им- оправдахме.

Сега какво,налей догоре,
прощавам всичко и прости !
Живей докъто оня горе
измисли да ни раздели.

Да беше тук в Родината,
не виртуално,под една липа,
да си побъбриме двамината,
да се посмеем от душа.

Налей си „ангел” ти донесе,
от моята лечителка сега
и в спомени душата се понесе,
за моята обичана сестра !