автор: pijama

Време е да изляза и да подишам нощни пари.
Ще грабна омачканото сако и ще загася стаята.
Още мъничко само.

По неравните павета ще тропам колкото си искам.
Ще зяпам тъмните прозорци с въображение.
Още мъничко само.

Ще спра да попрося на ъгъла на Александровска и Богориди
и после ще купя много хлябове и много стари дрехи - на когото са нужни.
Още мъничко само.

Ето, тръгвам. По пътя си. Като завръщане към другите.
Като прегръщане на другите. И от двете по мъничко.
Още мъничко само.