Какаото от пръстите ти не мога,
да се спра да не изяждам ...
Миг преди изгрева облизвам последните
капки тъмнина,
полепнали по кожата ти скрежно бяла,
ти си моят ванилов сладолед,
със шоколадовите нишки на нощта,
която е жена на дявола,
ще се свия в сянката на очите ти,
само миг преди да се събуди денят
и нощта да го прегърне за раздяла
и получените светлосенки в ин и ян
да препуснат в центрофугата на
живота ....
Събирам остатъци от страстни парчета,
все още не изчезнали в последната
част от наметката на мрака,
леглото няма да е същото,
когато нова нощ ни чака.
Аз изпивам тялото ти,
с очите си, които го копират
за да остане то като скрижал,
нямам кинжал,
за да го гравирам в сърцето си
и за това използвам
силата на мисълта ...
Последен миг,
преди утрото да ни стори път
и да се втурнем с правото си на избор
залутани и търсещи
поставили под съмнение
всяка капка страст
и всяко парченце от тортата на
любовта
изгревът те докосна,
а аз все още съм жигосана ...
има смисъл,
когато очите ти са толкова топли
значи ще има нова нощ,
все пак оставям
ковчеджето и гълтам ключа,
от този миг преди да настъпи утрото
и да затанцуваме в шеметните
ноти на деня ...
ти и аз
като парченцата от пъзел
нареден в подбедрието
на жените, които са ни раждали,
обичам те ...