автор: vasillazarov

Имало призив на един другар,
да не сме наковалня, а чук,
на капитализма искаше да е гробар
и власт съветска да имаме тук.
Не искам да съм наковалня, ни чук,
но ако е неизбежна дилема на моята съдба,
то мека наковалня ще трябва аз да съм на пук
на гордостта ми, на всяка суета.


От кръста ми земен частица ще бъде за мен...
Не желал бих да съм равностоен враг.
Моята броня ще е доброта и покоя смирен,
на духа ми не би могъл да бъде праг.

Но ако съм жертва на най-злият на света,
справедливост и мяра ще има кой да поднесе.
Той ще е в мен, съпричастен с моята беда,
суров и намръщен присъда ще произнесе.

Огромна неправда и мрак не би понесъл,
по вселенският закон, ще следва логичен развой,
камък дори ще гори, би земята разтресъл,
затова на света съществува –Той.