автор: nadya

от безкрайно дългите минути
на раздялата
в които лятна жега съблича улици
от минувачи и от вчерашни дъждовни ивици
понякога разбирам че имам само себе си
и обстоятелствата с които се отричам
мълчалива стая и подредба за наивници
тераса без цветя гледаща на запад
търпение за първото си тръгване след залеза
и една ограда където да заровя спомените

не ме спасявай от търкалящи се камъни
достатъчна ми е стената в която си зазидах погледа
по мравешки препълзявам прага си
а в детството си разцъфтявах-пеперуда
сега съм само никой и ми е хубаво
и не стъпалата са причината да не летя
моля те не ме спасявай защото
нося наследствените белези на лятото

и съм татуирана за живота в себе си