автор: persian

Сред мрака на храма огромен
застанал е човечец скромен.
Поне за мен така изглежда,
когато бегло го поглеждам.

В ръката му свещта трепти
и той усилено шепти.
И със смирение голямо
той с Господа говори нямо.

Прикляква пред икона свята,
чело той удря във земята.
Какъв светец,какво смирение,
какво Божествено творение!
* * *
Човек там други не видях
така усърдно да се кае,
но изведнъж аз осъзнах,
че Данчо Ментата това е!

10.06.2009