автор: jelyaznovski

Наближава 5.
Времето за следобедната закуска мина. Нина се притеснява, престава да кандърдисва Делян и направо му връчва филията.
Съседчетата се скупчиха като мухи-лайнарки. Замириса ли им на лютеница, случайно ли стана, инстинкт някакъв ли ги напъти, но всички зяпнаха във филията. И Нина почна:
- Илияне, искаш ли филийка?
- Да.
- Пепо, ти?
- Искам.
- Данчо?
Данчо мълчи.
– Казвай де!
– Срам ме е! – казва Данчо.
Това трябява да е “да”. Нина маже поредната филийка. Данчо я омита като кучето кюфте.
“Срам ме е!” в повечето случаи значи “не”. Обаче Нина ги усеща работите, даже нетипичните…