автор: fingolffin

Тя е дивеч,
не си позволява даже мисълта
да бъде хваната и уловена на тясно.
Преследвам я откакто
е измислена тази стари игра.

Причаквам я,
залагам капани.
Същевременно треперя от страх,
че има и други ловци
и на някой късметът
ще я хване.
Не е лесна плячка.
Знае кога да се покаже,
кога да погледне с разширени зеници.
Пази сърцето си като
малкото си.
Позволява да я раняват.
После вървя по следата
и не знам дали съм на лов
или съм тръгнал да я спасявам.
Обикалям,
вече почти и научих навиците.
Чувам гласа и когато плаче
и бавно се приближавам
не откъм ветровитата й страна.
Защото все пак е звяр.
А аз искам да останем живи и двамата.