автор: jelyaznovski

Днес бай Пено изкара едната крава сама. Не знам защо, болна ли беше, не успя да я доиздои ли навреме - не разбрах, а и не ме интересува толкова.
Говедарят е отминал, в далечината се вдигаше облаче прах, когато бай Пено шибна добичето по мръсния задник и затича след него. От тук добре се вижда, че бай Пено е рядка скица: като се почне отгоре, където издънената сламена капела отвреме-навреме се просурква до ушите му, и се свърши до дървените налъми, за които все се пропущам да поканя Мерито от Етнографския музей за консултация. Днес в облеклото на бай Пено има забележителна новост - дългият му панталон е станал къс. Сега си спомням, че видях сламената капела да се върти над оградата и бай Пено да се кара на правнучката си. Значи така е станало - бай Пено е обул панталона, детето е взело ножицата, а той се е въртял около оста си, докато му отрежат крачолитe. Сега над колената му са останали две половинки от разноцветни кръпки, под тях стърчат тънки и бели мотовилки. Но най- живописни са параболите от плат, които започват от кръпките. Едната пълзи почти косо нагоре и се скрива чак под учкура- направо като ластика на девическа прашка. Другата обратно - слиза стръмно надолу, подминава колянната извивка и пак хуква към шилявия му задник. Може да ви е скучно, но уверявам ви аз не съм виновен, описанието е виновно, защото си струва човек веднъж в живота да се сблъска с късите панталони на бай Пено.
Не мога да измисля нищо по-остроумно от тези панталони, затова направо питам простичко:
- Кой те направи така, бе бай Пено?
- Абе правнучката... Карах й се, че не ги отряза правилно, ама сега ми е мъчно, то слабичка му ръчицата, колко сила има едно дете във втори клас.
И бай Пено ме зарязва, защото кравата бърза към зеленото и той трябва да просурка налъмите подире й.
След десет минути обаче, бай Пено ми вика от портата:
- Ела, ела да ти кажа!
- Кажи.
- Гледам в пощенската кутия пакет, ама така надписан на машина, хубав. Отварям- викат ме в Панаира. В осма палата.
Вече загрях. Значи бай Пено е мислил за панталоните си и сега се закача. Я да видим какво е измислил.
- И защо точно в Осма палата? - питам невинно. - Обикновено моделите ги викат в Седма.
- И аз така знам, затова дойдох да те питам...
- В Седма, в Седма - направо там отивай.
- Сигурно е за ревюто - хитро гледа бай Пено.
- А не, първо е кастингът, после ревюто.
- Какво е пък това. За първи път го чувам....
- Кастинг, бай Пено. Значи оглед.
- Разбрах!
И двамата щастливо се засмиваме, че сме намерили тема за такъв интелигентен разговор...
Разделихме се с бай Пено, аз полегнах малко и съм заспал. Като се събудих, чувам баба Дока да вика отсреща.
- Нине, Нине, тук ли си ма?
- Влизай - кани я Нина.
Баба Дока влиза и снижава глас:
- Какво е това картинг, ма Нине?
- Защо бе, бабо Доке?
- На магазина говорят. Пено получил писмо от Панаира. Канят го на картинг. Пък не ми е ясно...
Бре пустото му село. Кога успя новината да обиколи къщите и да се върне пак при нас отсреща, при баба Дока...