автор: yossifova

Ще си тръгна.
Днес.
Веднага.
Ще угасне звездопадът.
И ще дойде друга във замяна
цветните ти дни да посиви.
А пък аз като флигорна
в дланите ти медно ще звуча.
Ако ме повикаш – ще се върна,
заедно да помълчим за любовта.
Тръгвам си. Така и трябва.
Скъсах и последната си струна -
всеки звук в мен да мълчи.
На колЕне те оставям.
Безлюбовен.
Без мен.
Ако ме повикаш ли…
Може би ще се завърна.
Трябва само вместо с звездопади,
твоите очи
да са изпълнени със мен.