автор: yossifova

Всяка нощ съм Вечерница,
всяка нощ си Небе
и не питам,
(не питай)
дали може,
(дали трябва)
да покажа
лицето си.
Всяка нощ съм куршумена,
точен изстрел
в сърцето ти.
И не питай
(не казвам)
как лягам,
как ставам
със оловото
във сърцето си.
Всяка нощ ти Одисей си,
а аз съм Итака
(помежду ни Горгоните)
и кораб,
и руно от злато,
и те чакам,
и се връщаш.
На инат се обичаме.
Със разстрел се изпращаме.
Не ме питай дали съм щастлива,
просто казвай ми,
че ме обичаш.
Не е истина поверието,
че утрото
по-мъдро от вечерта е.