автор: jelyaznovski

Все го мисля и не мога да го измисля: наше село ли е покрай магистралата или магистралата е покрай наше село.
Магистралата е нещо голямо, дълго и страшно, ама навсякъде еднакво. Като тръгна по магистралата и река да кривна към наше село, все подминавам кръстовката- не мога да я различа от другите. А сега стана още по-невъзможно, щото циганите изкрадоха надписите. Така магистралата остана само нещо дълго и голямо. А наше село– малко, една шепа къщици и две шепи хорица, ама като се кача на моста над магистралата и като го погледна, веднага го познавам., че е то.
А кое покрай кое е- все си остава загадка някаква. По-важното покрай по-маловажното или обратно. По-малкото покрай по-голямото или обратно.
Като помислиш, магистралата всеки я знае, а наше село никой го не знае. Сигурно затова магистралата не се отбива в наше село, а го подминава на метри от циганските скъщи. И се е оградила с мрежи от двете страни, да не би наше село да се присъедини към нея, а наше село е неоградено от никоя страна и всеки може да се присъедини. И от друга страна магистралата ръмжи денонощно по наше село и смърди връз нас с градска пръдня, а от наше село само кучетата се осмеляват да възразят.
И колкото повече време минава, толкова по-ясно става на наше село, че магистралата много нещо може да му направи, а то на магистралата– много малко, даже нищо.
Много неща искахме от нея, а тя си остана надменна и студена като селски фелшер. И все по-ясно става, че магистралата направи на наше село това, което то не иска, а не направи това, което иска.
Но истина е, магистралата показа на наше село: светът се движи, светът е кръгъл и връз кръглини, та ние да не викаме – де да знам.
И така – магистралата ни опухва с оловина и от изток , и от запад, защото онова инженерче ни намрази. Намрази ни заради Софчето, а какво е виновно наше село, че Софчето няма вкус. Докато инженерчето мечтаеше и рисуваше “С” върху оризовата хартия, Софчето отупваше пола зад плевнята на Голям Ветко. И какво? Хелиографът хвана следата на молива, завеяното инженерче се запиля по другите магистрали, а нашата обсади селото от изток и от запад.
Затова си мисля, че магистралата е покрай наше село, а не наше село покрай нея.