автор: Rumen_ne

Отново не ми е ясно.
Отново лутам се бясно.
Дали имам нещо общо,
Съществен ли съм изобщо...

Дали има няква криза,
или просто пинизът
отново търси пространсво
потящ се във вечно странство...

Дали има ново понятие,
за мойто и твойто обятие,
къде е сменило знатие
в прахта-всевденашто съзнатие...
Кога е сменило взора
момичето с мен, простора?

Покълвам отново драстно,
попитаност е опасно...
Зелени треви глухарчени,
В любовта си защо сме харчени....
Завиждаме на ония в гроба,
и винаги дейност е злоба...

Потулваме саркастично
нашто стенание- лично...
Премислейки нови познатия,
Живеем и търсим разпятия...

А аз вече нямам избор-
Изкопал съм си извор...