автор: zuan

Тази интересна случка станала в Дзянсу по времето на император Джу Юенджан, но не се знае точно кога. Тогава Лао Ши бил доста млад, обичал да посещава прочутите гостилници край Големият Воден Път Даюнхъ, да опитва от вкусната храна на майсторите-готвачи, както и да празнува с вино и веселите момичета.
По онова време, практиката на рисуване върху тялото била много добре приета сред младежите, а по-смелите си поръчвали болезнени, но красиви татуировки при истински художници. Колкото по-страшна или причудлива била картината, толкова по-голяма стойност имала татуировката. Тъй като желаещите били немалко и броят им постоянно растял, в една долчинка край Даюнхъ около първите художници постепенно се събрали и други, докато мястото не станало като малко градче, с къщи, градини, магазинчета, ателиета, населени от художниците и техните помощници. Един ден Лао Ши се запътил натам, решен да замени нетрайните рисунки с истинска татуировка и така да впечатли малката групичка от весели момичетата с които обичал да се забалява, а най вече едно от тях – хубавата Ян. Когато започнал да разглежда картините изложени пред работилниците на майсторите смайването му било голямо. Какви ли не чудни образи могли да се видят сред тях! Дракони, лъвове, Яю със зъбите като ножици, Дзуочъ със зъбите като шило, Големият Глиган Фънси и още много други. Но най-причудливи му изглеждали странните символи, донесени съвсем наскоро от търговци пътуващи към Далечният Запад. Тези символи изглеждали на Лао Ши като части, отломки от йероглифи и скоро той с учудване разбрал от художника, че са точно това. Знаците носели смисъл, били писменост – странните, недъгави йероглифи на хората от Запада. Възхитен, Лао Ши си избрал най-необикновения от тях и попитал художника, колко ще му струва. На другата сутрин станал рано, изкъпал се със студена вода, както бил го посъветвал художника и отишъл отново, нетърпелив да зарадва окото си с истинска татуировка. След като майсторът изковал с остриетата си знаците върху кожата на рамото му, Лао Ши си тръгнал доволен въпреки болката. Скоро и групичката от весели момичета се възхитила на чудната рисунка, но когато хубавата Ян попитала какво означава написаното, Лао Ши не могъл да й отговори, защото бил забравил да попита художника. Все се канел пак да намине през градчето на рисувачите, но винаги изниквало нещо по-важно и той отлагал посещението си в долчинката. Един ден, тъкмо когато се канел да прекоси Даюнхъ, чул зад гърба си тих, насмешлив глас:
- Не знаеш ли какво пише на рамото ти? Аз също незнам...
Това бил художника. Колкото и да го умолявал Лао Ши, онзи не казвал нищо, само се усмихвал загадъчно и твърдял, че човекът донесъл странните знаци, умрял внезапно, без преди това да разкрие значението им. От този ден Лао Ши загубил желание за вино и веселби, спрял да излиза от квартала в който живеел и скоро даже изведнъж отказал да пресече Даюнхъ дори за да си набави храна и вода. Години наред живял така, само на единият бряг, хората го намирали за странен, помагали му с каквото могат и го запомнили като Човекът от Горната страна на Даюнхъ. Понякога вечер дълго седял край мостчето и гледал близкият отсрещен бряг, където никога, за нищо на света не би отишъл. Последните сведения за него оттогава казват, че отишъл в градчето на художниците и изкарвал оскъдната си прехрана, като гонел и убивал мухите, досадните мухи, летящи навсякъде между картините, пречещи на художниците да рисуват спокойно.