автор: jelyaznovski

Колко му е животецът на пилето…Ако оцелее от пипката , поровете и ножа, може да стигне и годинка. И сигурно минутка ако се мери с времето на смъртта.
Така и с въпросното пиле.
А Боско е опитен в тия работи. Само го затисна с чепика, опъна му вратлето и с едно “крък” приключи и биологията, и биографията на неосъществилото се петле от Босковото купище. Може да се каже обаче, че биографията на въпросното петле продължи още малко- до завършването на тази история, което доказва, че дори сред птиците биологията и биографията могат да бъдат различни неща.
Боско понася пилето зà краката. По пътечката към лятната кухня остават два червени пунктира: единият, по-честият – от кръвта на вратлето, другият, по-нарядко – от главата.
- Защо ли ми я носиш тая глава?- пресреща го жена му. – Какво да я правя?
- Де да знам…Миналия път я търсеше…- казва Боско и тръгва към обора.
И в този момент писва Панайот. Босковият внук е толкова ревлив, че майка му не се сепва, като като го чува. И аз не се сепвам, продължавам да човъркам из градината. Панайот обаче не млъква. Приближавам към оградата да вида какво е събитието, дето този път е зачетено с гайдата Панаюйотова. Боско бърза кръгом от обора. Жена му захвърля пилето, коленичи пред внука и притиска главата му към гърдите си. Майка му тича към групата.
- Какво стана? Ккво стана!
Малкият реве и сочи пилето.
Бре, изплашиха го това дете. Тая кръв, това клане… Не са хубави тия работи… Обаче аз съм пас, достатъчно народ се събра да го успокоява.
Боско е взел внука си на ръце, леко го полюшва.
- Няма, дядовото, няма, няма нищо, на дядо момчето…
Панайот наистина се успокоява, спира да хлипа.
- Що го разплаквате, бе тате? – пита с укор майката. - Нали ми обеща…
- Да бе, да бе…- казва виновно Боско.- Чакай, дядовото. Ето такичка, почакай малко…
Боско рови из тревата. Напипва нещо. Хваща пилето зà краката, поставя го на плочника.
- Гледай сега, дядовото. Магия…
Доско духа в шепи, от тях се показва главата на пилето. Доско я наглася на плочника. Да, пилето изглежда живо. Само е полегнало да си почине, лежи си, спи си. Малък е още Панайот, лесно се лъже. Съживено е пилето, няма убийство, няма кръв, няма грях.
- Ха сега ела, дядовото!
Майката пуска малкия на земята, Доско го хваща зà тънката ръчица, изважда ножа от канията и му го подава.
- Ха сега, коли ти, на дядо момчето.
Малкият търка с ножа. Главата на пилето се отделя и той победоносно я вдига пред лицето си.
Така, представям си, по Дивия Запад са вдигали индианските скалпове.
Ръкопляскания. Малкият щастливо се притиска о майка си.
- Много го клахте това пиле, бе! – казва тя.
- Да бе, съвсем се залисах! – казва Боско.- Нали кравата ще ражда…Забравих, че заедно ще колим пилето. Извинявай, дядо…
Остава само Панайот да каже: Ама, моля ти се! Извинен си…
Но е още много малък Панайот зà такава изисканост.